Себорейния дерматит е хронично, повърхностно, инфламаторнор заболяване предоминантно засягащо окосмените части на тялото.
Той засяга: скалпа (пърхут), веждите, назолабиалните части на тялото, регионите около носа и мустаците. Себорея може да се развие по стернума и аксилите, пъпа, бедрата и глутеалните области.
От себореен дерматит могат да бъдат засегнати както децата така и възрастните хора: при новородени и деца себорейният дерматит се самиизлекува за седмици или месеци, а при възрастните хора протичането не може да бъде предсказано, обикновено се наблюдават екзацербации и ремисии.
Себорейният дерматит се характеризира с мазни, сиви люспи развиващи се върху зачервени кожни участъци.
При някои пациенти се асоциира с болест на Паркинсон, СПИН или емоционален стрес.
Заболяването се контролира обикновено с медицински шампоани и кортикострероиди.
Етиология
Точната причина за развитието на себорейния дерматит не е известна, свръхразвитието на Pityrosporum ovale по повърхността на кожата е вероятен етиологичен фактор.
Предразполагащи фактори
Свърхазвитие по кожата на Pityrosporum ovale.
Физически или емоционален дисстрес.
Положителна фамилна анамнеза.
Сух студен вятър (началото на зимата) обикновено се свързва с екзацербациите на болестта.
Няколко заболявания са рисков фактор за развитието на себореен дерматит вкл.болест на Паркинсон, СПИН, инсулт, епилепсия при деца и възрастни, фенилкетонурия, дефицит на цинк и витамини от група В.
Епидемиология
Себореен дерматит се наблюдава при 5% от възрастната популация сред населението.
Клинично представяне
Симптоми
При новородени развитето започва в края на първия месец и изчезва към 8-ми до 12-ти месец.
При възрастни заболяването се развива циклично с ремисии и екзацербации, минимален пруритус.
Признаци
При новородени се наблюдават сиви малзни люспи по засегнатите учестаци прид ружени от минимален еритем.
При възрастни еритема е по изразен, могат да се образуват и еритемни плаки с неясни граници.
Диференциална диагноза
Атопичен дерматит
Това е инфламаторно заболяване също, повечето пациенти страдат и от бронхиална астма, периодична треска или алергичен ринит. Разграничението между атопичен дерматит и себореен дерматит може да е трудно при новордени.
Характеризира се чрез еритема, едема, интензивен пруритус и ексудация. Повишени нива на IgE (5-10 пъти над нормалните за възрастта).
Псориазис
Псориазиса е хронично инфламаторно заболяване характеризиращо се с бърз кераноцитен оборот (обикновено за 4, а не както е нормално за 30-40 дни).
Лезиите са кръгли или овални, с добре очертани граници, еритематозни и сухи. Лезиите са локализирани по скалпа, ноктите на крайниците, екстензорните повърхности на крайниците, лактите, колената и сакралния регион. Реакцията на Koebner е характерна. По ноктите на кайринците може да същестува паралено и онихомикоза.
Кандида инфекции
Кандидиазата предизвиква инфламаторна кожна реакция.
Монолиазата засяга слабините, перинеума, глутеусите и подмишниците. По пръстите на крайниците са наблюдава паронихия. Кожните повърхности са мацерирани и еритематозни. Около главните лезии могат да се наблюдават сателитни пустули, папули и ерозии.
Тинеа крурис енд капитис
Причиняват се от Трохофитон, Микроспорум или Епидермофитон фунгиални видове.
Тинеа крурис се представя клинично със зачервени кожни участъци с добре очертани ръбове, кожата е мацерирана, но няма скротално засягане.
Тинеа капитис се представя клинично със сухи, бели дифузни люспи.
Екзема
Под „Екзема” се разбира често разлини видове дерматит, който може да има различни клинични презентации с остро или хронично протичане.
Характерно за екземата е интензивния пруритус. Има везикули и були поради епидермална интрацелуларен едем. При хроничната екзема има склонност към лихенификация.
Розацея
Това е хронично инфламаторно заболяване, което засяга кръвоносните съдове и пилосебацейните единици на лицето. Главните особености на розацеята са следните: пациентите са на възраст 20-40 години; папулите и пустулите са разположени върху дифузна еритема и телангиектазии по лицето.
Дискоиден лупус еритематодес
Около 20% от всички пациенти страдащи от системен лупус еритематодес имат дискоидни лезии по лицето.
„Обрива” е с характерна форма на пиперуда, като тялото на пиперудата е носа.
Ако е по скалпа дискоидните лезии засягат космените фоликули и ги разрушават изцяло в резултат на което се развива необратима алопеция и белези.
Понякога лезиите се развиват освен по главата и по горната половина на тялото.
Хистиоцитоза на Лангерхансовите клетки
Това е група редки идиопатични заболявания включващи тип ІІ хистиоцитоза , синдром на Hand-Schuller-Christian, еозинофилен гранулом и болест на Letter-Siwe.
Подуване характерно развиващо се над костните лезии.
Себореен дерматит подобни лезии по главата и врата.
Некротични клъстерни лезии, които могат да улцерират; язви по гениталиите и в устната кухина.
Заболяването се развива както при новородени така и при пациенти до 40-годишна възраст.
Кожната биопсия може да помогне за поставянето на правилната диагноза.
Дерматомиозит
Дерматомиозита е заболяване, което комбинира инфламаторна миопатия с кожни изменения. Една от формите на болестта наречена „амиопатичен дерматомиозит” се представя с кожни изменения без данни за мускулно засягане.
Патогномотични за болестта за папулите на Готрон.
Наблюдава се още: хелиотропно зачервяване; периингвинални телангиектазии; еритема върху екстензорните повърхности на крайниците; кожна калциноза; пойкилодерма; засягане на скалпа, фациалните региони асоциирано със засягане на интерфалангеалните и метакарпофалангиалните стави; проксимална мускулна слабост.
Лабораторна диагностика
Себорейният дерматит е клинична диагноза !!!
В трудни за решаване диагностични случаи се пристъпва към кожна биопсия.
Не пропускайте следното
Себорейният дерматит може да бъде първа проява на недиагностициран СПИН.